Бил Ка – Към тъмнината

Пречупваме се надолу към тъмнината. Обесваме се на дъха си, заобиколени от тишина.  Затваряме изхода към светлината в стиховете на Бил Ка. 

Александър Арнаудов 

 

*
пречупваш ме внимателно
огъваш ме
прибираш ми остатъците
подредени
навлажняваш плика с устни
и ме запечатваш
вътре
изпращаш ме
към сърцето си

до поискване

 

*
водя се надолу
към тъмнината, която сияе
тишината, която крещи
дупката, която изпълва
дишането, което души
душа, която ме мъчи
само така ще полети
обесвам се на нея
пък дано ме спаси

 

*
затъваш до уши
във черен рай
любовния апокалипсис
те помита
от погледа
на теб самия
спасен ли си
или
си мъртъв
е въпроса на живот
в любов

 

*
човешки
за чистата любов затвори порти
вратичката отвори
на мишчици мушици и хлебарки
и всякакви пълзящи тварки
величествено шоу
за незрящи
свободно оковани
на нисшата земя
изяждаш до троха
консумирайки
изчукваш
любовта
изпразвайки се в пустота
зачеваш гнусота
отглеждани във домчета
без дом са
бащите без деца
децата без бащи
светлината виждат
само
отразена във луна
моментно щастие
укрива данък нещастие
доживотна присъда
в бардак от души
самият теб души
човешки

 

*
лятото е за това
за да те няма
за да се скриеш
в някоя олющена от слънцето мечта
да бъдеш гол със себе си
и още някой
на който лепне потна кожата в дланта
да счукаш лед
от арктика в сърцето
в коктейл безкрайна простота
география да практикуваш
посокатата ти да не е една
накрая гроба да си изкопаеш
под вода
и с лятото да си отидеш
флиртувайки
церемониално
песенно и танцувално
с венец безсрамна свобода
а след това
на този гроб
да плюеш
да отречеш
че си живял
със лято
живота не е за това
ела на себе си
живей си
дълго
в зима
и умри
в траур, скръб
и жал
мъка е за лятото
да те загуби
но ще те преживее
щом го навали
ще те отмие
лятото е за това;
за да те има
мъничко дори

 

*
паднали усмивки
на есенни листа
откъснати от лято
разхвърлят мрачния уют
все още боси
тичат дните в хлад
и камъни завити с листопад
въздишат влагата
в есенна слана
попарват се угрижени
остарели цветни хризантеми
танцувайки в мъгла
стон от вятър ги побутва
да открият все пак любовта
да се дарят
на нечия тъга
по лятото
по смисъла
по смелостта
и да приемат
подадена ръка

дори и от студа

 

Обява

в теб се намерих
после те изгубих
изпусни ме
за да ме открие някой
срещу възнаграждение
се търся
готова да платя
със себе си
отново

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments