Александър Арнаудов – В пустошта

От неродените деца до гроба на дядото, Александър Арнаудов, с изострени сетива, наблюдава и улавя малките промени около и в него, за да ги пресъздаде в тези сенрю и хайку, които са първите му, завидно добри, опити в тези капризни жанрове.

Весислава Савова 

 

*
вяра
родители купуват подаръци
за неродени деца

 

*
коледа
децата носят цветя
на гроба на дядо

 

*
изгрев
струя светлина
в очите на дете

 

*
слънце
остатъците от сутрешната роса
в очите ми

 

*
наследство
листата падат за последно
в градината на баба

 

*
жътварят
събираме реколтата
закъсняла есен

 

*
нощно небе
вятърът никога не се бави
след звездопад

 

*
сутрешен дъжд
камбаните звънят
в цветята

 

*
първороден син
лале пробожда снега
в пустошта

 

*
есен
майката бере плодове
детето казва първата си дума

 

*
есенна буря
листата падат
в очите ти

 

*
родители
деца отглеждат деца –
кръговрата на живота

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments