Стефан Вангелов – Есен

Застиваме в очите си, преди да си тръгнем от света. Есента е всички наши депресии в един сезон. Щастливият край ще дойде след нас в новата публикация на Стефан Вангелов. 

Александър Арнаудов 

 

eсен

последният шанс
на всички депресии
и дано
в някоя от тях
си ти

 

небето е за двама

застивам в погледа ти
и не искам да мърдам
имам
няколко секунди
докато си тръгнеш
мигнеш
или вдигнеш очи
свят който
не е предназначен за мен
покрити сме с мълчание
и може би
при други обстоятелства
и други причини
щяхме да се слеем

 

имало едно време

и милионите
разкази и книги
не са големи
колкото една минута
в нашата приказка

 

*
до теб съм
в друг свят
краят идва
аз умирам
оставаш ти
и нищо след нас

 

happy end

не пишем вече любов
нито за нас
и идва време
когато сме щастливи
имайки се

 

лош късмет

толкова желания
върху падащите звезди
и никога
не се сбъдваш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments