Венелин Бараков – Пасха

За едни ноември е циганско лято, за други – апокалиптична есен, а ние продължаваме постоктомврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“ с Пасхата на Венелин Бараков. Лапидарни, аскетични стихове, експлозивно концентрирани в своето смирение, носещи кръста си и/с отвъдна радост.

 

Селска кръчма

Влизам.
Всички маси са заети,
с изключение на тази
в ъгъла.
На всяка маса седи
по един човек.
Въздухът мирише
на мастика.
Никой не говори. Чува се само
чукането на чашите.
Поръчвам си лимонада.
Поздравявам
и сядам.
Никой не отговаря.
Всички погледи
се забиват в мен
като игли.
Лицата на всички
се напрягат.
Ставам.
Поръчвам си мастика.
Голяма.
Всички се усмихват

 

Бал

пристига на бала
оглежда се
търси нещо
погледът ми се залепва за нея
плъзва се по краката й и спира
на върха на обувките

изтънчените жени се познават по обувките –
токът им е дълъг, върхът – остър
когато стъпват режат пода
погледът ми стои като залепен за краката й
когато чувам
тракането на токчета

приближава се
стъпва уверено в красивите си обувки
спира
пред мен
острите като игли върхове на обувките й
ме пробождат –

поглежда ме
в очите
въздухът ми спира
поглед който не приема отказ
и пита:
къде е тоалетната

 

Моцарт

музиката
е тишина между нотите

 

зима

косите побеляват
все повече и повече
снегът по тях
не се топи

 

Пасха

На излизане от храма –
слагам в ръката на просяка
дребна монета.
Той ме поглежда
право в очите –
Помниш ли ме?

 

щастие

чета поети
които обичам
някои от тях
са ми даже приятели

 

камъни

по-тежък камък
от мъжкото сърце
е самотата

 

духът

възпитава
калява смирява

 

когато ме потърсиш

не ме търси в земята
която ме отне
от теб
нито на небето
където ме разнесе
вятърът
потърси ме в сърцето
което знае
отговора

 

предателство

отново ме предават
едно предателство
по-малко

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments