Иван Пецев – На въжето

Ако да си българин е престъпление, то свободата на душата ни е наказание. Гордостта ни свършва в мръсните цифри и ценните метали, или на въжето в новата патриотично апокалиптична публикация на младия пловдивски поет Иван Пецев.

Александър Арнаудов

 

Юни

Думите ти разклащат главата ми
като църковна камбана
и с всеки удар полита вик
в опит да раздере пустошта.
Оная същата пустош,
‘дето те беше страх гласът ти
тихо да не премине през нея.
А той премина
и на разклатените от него живи дървета
ни остава само да се молим на небето
за гръм, който да ни покоси
преди да изсъхнем в спящите пясъци.

Знаеш ли?!

Щастливец си,
че в черната земя белите ти кости
са скрити от жестоката истина.
Защото гордостта на това племе
като на всяко племе
свършва в мръсните цифри и ценните метали

 

Аз съм българин
(квото и да значи тва)

Гладен съм,
нямам храна,
а и да имах, няма значение,
зъбите от стискане ми изпопадаха.
Бос съм,
но не ми трябват обувки,
няма да се вържат с изпокъсаните панталони,
които кърпя с парчета от блузата,
после ще кърпя блузата с парчета от панталона.
Знам, нелеп омагьосан кръг е.
Търся избавител,
който да ме извади от помията,
но намерих някъв нещастник,
който ми подаде книга с думите:
„Сърцето кове съдбата.“
Баси малоумните думи,
сърцето, ако види заплатите на работниците,
няма и да си помисли за чук.
Иначе с книгата си избърсах задника,
трябват ми пари,
не ненужни знания
от разни разпърцани книжки.
Продължавам да търся избавител
или поне избавление,
или…
Намерих ракия,
сега вече ще реша всичко.

 

Път

Толкова често вече по ръба,
забравил съм дори как да не стъпвам плахо.
В ръцете си държа противотежест,
но краищата на въжето ѝ
никога не се допират

На възли връзват се само шии,
а гласовете им – храна за плаващи пясъци.

Дори неделите са прекалено тесни
за „Моята молитва“.
Разтухата ми, знам,
ще намеря „кога въстане робът“.
За скотска прошка не жалея,
и ако наказанието ми е,
„в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!“,
то тогава не е наказание,
а радост сладка.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments