Хайри Хамдан – Моята пустиня

Пустинята носи нашето име. Скитаме в себе си, докато дъждът ни догони в обувките на поета. Сетивността е живот, в който се бавим след съня, а светът – изповед в новите стихове на Хайри Хамдан.

Александър Арнаудов 

 

Моята пустиня

Когато решиш да минеш
през моята пустиня,
насади своя спомен!
Напиши стих!
Наоколо ще никнат орхидеи.
Едно летящо пате
ще носи името ти.

 

Изповед

Ще скитам безмълвно още ден,
докато коленете ми издържат
тежестта на суетата!
Ще скоча смело в мътните води
на вчерашните езера,
въпреки че са без видимо дъно,
безпорядъчни, коварни блата.
Ще рецитирам поезия
написана с молив
моли за изтриване,
с всяка следваща вълна
прииждаща отвъд граници
на сетивността.
Ще се помоля в твоя храм,
докато браня името си,
срещу ръжда и дъжд.

 

Обуквите

Циганката,
седнала близо до нищото,
викна по мен
„Какви обувки!“
Обувки, които не успяват
да убият самотата,
обувки, които все изостават
след съня.
Приятелко,
няма по-нещастни обувки
от тези на поета.

 

Аранжимент

Аранжирам дневниците, менюто с лошите
навици.
Аранжирам изгнилите рози в чуждите
градини,
сякаш ми остава единствено днешния
ден.
След поредната лъжа,
зад угасналия фар,
светът ще се крие,
за неопределено време.
Всички сме обречени на
Любов.
А раздялата – нищо друго
освен,
отложена среща състояла се
вчера.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments