Зорница Харизанова – Пътувайки до края на света

В пустотата на живота пътуваме до края на света. Там чакаме времето да ни предложи топлина, докато посрещаме самотата на безлюден площад. Последната светлина ни напуска и студът разцъфва в най-новите сенрю и хайку на Зорница Харизанова. 

Александър Арнаудов 

 

*

Пак бяхме заедно
и в тази нощ на Вси Светии
ти издишваше най-съвършените кръгчета
Пустота
с новата си мароканска лула
татуировката ОМ на рамото ти
трептеше с трансцеденталния звук на
космоса
а моята с хилядолистен лотос
разцъфваше в безброй неземни цветове
глухарчетата на лунна светлина
се превръщаха в небесни сфери
и ние правихме любов на гробищата
пътувайки до края на света…

 

*
скреж върху кленови листа
все още чакам
да ми предложиш

 

*
St. Valentine
избелял графит със сърца
сивее на Попа…

(XI Софийски есенен салон за поезия)

 

*
безлюден площад –
бетонирани кестени
стърчат от паветата

(XI Софийски есенен салон за поезия)

 

*
неделен следобед
дете опитва да свири с хармониката
на уличен музикант

(XI Софийски есенен салон за поезия)

 

*
прашинки в гърлото –
в старите кашони на „Славейков”
романи от детството

(XI Софийски есенен салон за поезия)

 

*
междучасие
първокласник събира
перца на двора

 

*
препълнен трамвай
старица с размазан надпис „ап.11”
на китката

 

*
битпазар
старият акордеон на татко
с нов собственик

 

*
есенна роса
паяк улавя последните лъчи
в мрежата си

(На английски в: Blithe Spirit/Vol. 27 No 4)

 

*
листопад
клошар прелиства „Латински език”
до кофите за боклук

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments