В пустотата на живота пътуваме до края на света. Там чакаме времето да ни предложи топлина, докато посрещаме самотата на безлюден площад. Последната светлина ни напуска и студът разцъфва в най-новите сенрю и хайку на Зорница Харизанова.
Александър Арнаудов
*
Пак бяхме заедно
и в тази нощ на Вси Светии
ти издишваше най-съвършените кръгчета
Пустота
с новата си мароканска лула
татуировката ОМ на рамото ти
трептеше с трансцеденталния звук на
космоса
а моята с хилядолистен лотос
разцъфваше в безброй неземни цветове
глухарчетата на лунна светлина
се превръщаха в небесни сфери
и ние правихме любов на гробищата
пътувайки до края на света…
*
скреж върху кленови листа
все още чакам
да ми предложиш
*
St. Valentine
избелял графит със сърца
сивее на Попа…
(XI Софийски есенен салон за поезия)
*
безлюден площад –
бетонирани кестени
стърчат от паветата
(XI Софийски есенен салон за поезия)
*
неделен следобед
дете опитва да свири с хармониката
на уличен музикант
(XI Софийски есенен салон за поезия)
*
прашинки в гърлото –
в старите кашони на „Славейков”
романи от детството
(XI Софийски есенен салон за поезия)
*
междучасие
първокласник събира
перца на двора
*
препълнен трамвай
старица с размазан надпис „ап.11”
на китката
*
битпазар
старият акордеон на татко
с нов собственик
*
есенна роса
паяк улавя последните лъчи
в мрежата си
(На английски в: Blithe Spirit/Vol. 27 No 4)
*
листопад
клошар прелиства „Латински език”
до кофите за боклук
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018