Стефания Милева – Двата края на света

Когато сме един до друг, сме в двата края на света и сме толкова далеч, толкова заедно. Животът е влакче на ужасите, носещо ни по пътя към отвъд в новите стихове на Стефания Милева. 

Александър Арнаудов

 

*
Елементарна аритметика
на чувствата:
извади ме
от въображението си
събери ме
с любовта
умножи ме
по мечтата си
раздели ме
на всеки твой ден

 

*
Кукла бях
пълна с пясък
захвърлена
на безлюдна гара
песъчинки
се сипеха
от очите ми
бягащи
от внезапна клаустрофобия
когато ти замина
а влакчето на ужасите
спря

 

*
Душата
на поета:
хвърчило
без конец
по ветровете

 

*
Не когато си далече
съм тъга
и пустота
а когато вечер
сме един до друг
в двата
края
на света

 

*
Аз съм
улицата
на която живееш
със светофарите
клаксоните
задръстванията
ремонтите
сирените
катастрофите
светлините
тълпите
може би
мечтаеш
за тиха
слънчева
уютна
романтична
уличка
може би

 

*
По пътя
дълъг
за отвъд
една вълчица
в сянката ми
вие
без вълче и вълк

 

*
Тишината
ме топи
стичам се
по ръба
на блуждаещата
вечер

 

*
Тялото ми
блуждаещ
огън
пръстите и
думите ти
го догонват

 

*
Затварят се
всички
врати
започва
неизвестното
пътуване
отвъд

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments