Людмила Петрова – Експлозия

Времето е експлозия – всичко се срива и се открива пътят към небето. Обичаме се, докато се слеем с пръста, а есента мечтае за Рождество в новите стихове на Людмила Петрова. 

Александър Арнаудов

 

Есенно равноденствие

През есента
съм се родила.
Винаги е тъжна
и философска.
Размазва цветове
върху стъклото
на бъдещето
и мечтае за Рождество.

 

Жена

Не можеш да ме видиш –
аз съм сълза в окото ти.
Замъглявам погледа,
паря бузата ти,
смущавам мисълта.
Не ме виждаш.
Усещаш ме
във въображението си.
Аз съм капка
вечност.

 

На 55

Любовта ни е
кисело зеле със свинско,
следобедно мъркане,
тревога за бъбреците
непоправения покрив,
поправените мисли,
виц за “Лека нощ“
и щипване за “Добро утро“

 

Промяна

Рутината се срина.
Само пътят
към небето оцеля,
защото носи въображение,
а то е стъпало към
знанието.

 

*
Женското ми начало
намери луната,
повдигна я високо
и я използва във войната
с теб.

 

Експлозия

Часовник, потънал
в гьола на времето,
изхвърля
спокойствието ми.
То увисва
като медальон
на верижка.
Подскача
и се пръсва
с гръм,
за да образува кладенец
в душата ми.

 

Танц

Не е листо,
а жива пеперуда,
красиво изрисувана
от есента.
Лети, лети,
танцува до полуда
преди да слее
себе си с пръстта.

 

Пътуване

Мантинелата
на житейския ми път
е вяра.
Пътувам към
онази заветна
могила от пръст,
която пази края му.
Прекрасен е моят път.
Труден и
вдъхновяващ.
Благодаря, Боже!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments