Кристин Димитрова – Готика

Кристин Димитрова е автор на единадесет стихосбирки, сред които „Образ под леда”, „Поправка на талисмани”, „Сутринта на картоиграча” и др. “На гости у часовникаря” е издадена в Ирландия, а “Моят живот на квадрати” – във Великобритания. Най-новата й книга с поезия – „Уважаеми пътници”, предстои да бъде издадена от Издателство за поезия ДА. Романът й “Сабазий”, отличен с „Христо Г. Данов” и преведен на испански, немски, руски и румънски, наскоро излезе в Мексико. Кристин Димитрова е автор и на три сборника с разкази: “Любов и смърт под кривите круши”, “Тайният път на мастилото” и „Като пристигнеш, обади се”. Носител е на пет награди за поезия, три за проза и две за превод на поезия. Нейни произведения са публикувани на 27 езика в 36 държави.

 

ГОТИКА

Като зъл сън, протегнал пръсти нагоре,
катедралата се мъчи да се просмуче

обратно в небето, но кулите й се ронят.
Тук каменните плочи подслушват костите.

Тук всеки образ
на дълбокия промисъл

стърчи в негативен кошмар.
Тук късат билетчета

и се движиш в редица.
Тук помниш само откъде си влязъл,

но това не е изход.
Тук можеш да се загубиш

или пък да загубиш някого,
което е същото.

Тук вървиш пипнешком
между отделните светлини.

Тук се катериш
с остъргани пръсти.

Тук пееш със залепени очи
или дълбаеш с поглед тунелите

без да има кой да те чуе.
Тук сричаш табелите

на непознат език. И накрая разбираш,
че пушенето е забранено.

Озърташ се и
надраскваш под надписа:

АЗ БЯХ ТУК
следва дата

И АЗ БЯХ
дописва някой по-долу.

И АЗ

В още едно стълбище,
което не води по-горе от себе си.

 

В ХОТЕЛА

През открехнатата врата на балкона
морето е продължило да ми говори,
докато мен ме е нямало.
Говори за вечността.
Хладно е, както при всяка
нежалостива истина.
И лесно се диша.
Мразя някой да ми говори за вечността,
защото знам какво има предвид.
По-добре просто да си затворя очите.
Невидимият ми съсед по стена
е намерил начин да се разправи с бездната –
гледа мачове от сутрин до вечер.
Морето не бърза за никъде.
Правя си чай.

 

ЗА НЕРОДЕНИТЕ МИ СЕСТРИ

Тя сподели: Ние със сестра ми
сме разделили качествата –
аз съм умницата, тя е хубавицата.
Помислих си, че съм сама,
че съм родена да въртя педалите
на едноместен тандем,
и вече няма как да знам
кое от двете съм се оказала –
умницата или хубавицата.
Приличам на нещо трето.

 

НОВИНИ

Международното чудовище не принадлежеше
на себе си в живота, принадлежеше
на свързаните екрани, на преките
включвания за разтърсващи новини
по световните медии.
Не принадлежеше на себе си
и в смъртта. Разкривеното му лице
стана публично достояние,
потече по същите образи от светлина,
по които извираха обвиненията
и заплахите му.
Отворената накриво уста.
Празните вцепенени очи.
Застиналата гримаса между
две изражения – първото,
вече преминало, второто –
не намерило сили да дойде.
Повредена механична играчка,
напомни ми за всичко
общо между нас, едва сега,
когато вече не е той.
После съобщиха, че и снимката
не била истинска.

 

СПОМЕН ЗА ШКАФЧЕТАТА, КЪДЕТО ВСЕКИ СИ ОСТАВЯШЕ КРИЛЕТЕ

Пропълзях до себе си
в една безлунна нощ
и се сбогувах с всяка звезда поотделно.
Там те светеха по-бистро.
Там разбирах гласа им.
Неорганичните форми –
чуваме се без думи,
но кръвта в ушите ни пречи.
Кръвта, която обичаме.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments