Клошар (Сектор газа: превод от руски – Денис Олегов )

Юрий Клинских (Хой) е лидер на култовата пънк група „Сектор газа“. Формацията от
Воронеж добива популярност в Русия в началото на 90-те години, а провокативните и
често нецензурни текстове печелят публиката с изопачаването и пародирането на
тогавашната действителност. След началото на войната в Чечня творчеството на Хой се насочва повече към военните песни и баладите, които ще представя в следващи
публикации. Именно „народният“ език за „народни“ неща прави „Сектор газа“ една от
групите, дефиниращи края на XX век в Русия. Самият Хой никога не се е ограничавал
стилово, експериментирайки с рап, техно и метъл. За съжаление самобитният поет и
музикант си отива от този свят през 2000 г. само на 35-годишна възраст.

Денис Олегов

 

Колхозен пънк

От колхозните младежи свирех пънк само аз.
Носех аз гащи от кожа и бях мръсен като свиня.
Моят татко на комбайна по три норми правеше на ден.
А майка ми, там във фермата, цици пипа по цял ден.

Аз съм едън като глиган.
Аз имам свой акордеон.
Аз на него пънк рок дрънкотя,
не ми намираш недъг.
Пръв младеж в целия край,
всички мацки лаят по мен.
Ааай, но и нека!

Мене татко ме бие с ръжен, а мамичка бие с метла,
защото в цялата вила пикая пънк рок в забой.
Мен девойките ме презират за моя опасен гребен.
На мен на село всички лаят, говорят: „Долу пънк рока“.

Ще тегля майната на цялото стопанство и ще отида в града,
за свой там ще ме приемат, нали на почит е свинята.
Аз на гвозда ще окача чехлите и ще облека своето сако,
и ще замина оттука на Воронежкия пятак*.

 

* малък площад, обграден от пет улици

 

Клошар

Ровя се в бунищата като червей,
от детство животът ми е напук.
Канализационният люк е моята врата,
но съм щастлив по своему – повярвай.

Преди 20 години изгоря родният ми дом.
Документи, пари, всичко изгоря в него.
И сега се побирам в 20 години.
На кого е нужен старият негоден дядка?

Аз фасът ще вдигна, горчив дим ще дръпна,
ще попуша и отивам вкъщи.
На ме жалете, аз прекрасно живея,
само дето понякога ми се иска да хапна.

Ей, момчета, като допиете виното,
оставете ми и бутилките.
Съжалете нещастния клошар,
аз в чантата си акуратно ще ги сложа.

Ще ги отнеса утре в приемния пункт,
за тях 60 копейки ще ми дадат.
Ще купя пиене, хляб и сиренце,
за да не изпъна крака от глад.

Ах, дайте ми, хора, за Христа.
Не ми е мил животът, уморих се от него.
Помогни, минувачо мили, с петаче,
съжали мене, бедния старик.

Ах, пусни ме, другарю старшина,
аз съм просто съветски клошар, а не арестант.
Аз не съм направил лошо никому.
Та за какво ме взимате, не разбирам.

 

Чунга-чанга

Чунга-чанга – целият пазар се смее.
Чунга-чанга – водка цяла година.
Чунга-чанга – весело живеем.
Чунга-чанга – песнички крещим.

А чудо е барчето, чудо е барчето,
хубаво е тук под катуна,
по брадата да мяташ хапване, чунга-чанга.
Нашето щастие постоянно е водка и марихуана.
Тук живеем сито-пияно, чунга-чанга!

Чунга-чанга – няма по-добро място.
Чунга-чанга – не знаем беди.
Чунга-чанга – който тук бил е час.
Чунга-чанга – няма да ни напусне.

Чунга-чанга – готино кръчме.
Чунга-чанга – тук всеки дотърча.
Чунга-чанга – напикано дръпване.
Чунга-чанга – разделен фас.

 

Дерзай, мужик!

Над родната страна слънцето изгрява,
а руският мужик пиян вече крещи:
„Майната му на колхоза, майната му на завода!
Да издържа деветдесет и втора година“

Ей, дерзай, мужик! Пропивай, каквото има!
Както и да не бачкаш, мужик, се износи цял.
Нашата Рус пропиха комунистите до корен,
така че пий, мужик, и пий за всичката хуйня.

Вчера се върнах вкъщи силно на рога,
едва можех да се държа на своите крака.
Нали напих се сутринта, само не се диви.
Маса, етажерка, диван, гардероб, сервиз.

Водката струва още повече, това не е беда.
Макар да не е водка, а една вода.
Най-добрият вариант е на всички очите да залеем.
На пияно животът скапано се вижда, даже по-леко се живее.

 

Ой, ти, тревица зелена

Ой, вие, брянски горички, вие, зелени лесове!
С нашата нова седмолетка ще покажем чудеса!
Ще изляза и ще се полюбувам за колхозните поля.
Разливай се, моя песен, от колхоза до Кремъл.

Аз в колхоза съм бойна, бойна-смела.
Ловко да танцувам умея, и на работа съм първа.
Обичам милия за ласки, за весел разговор.
За походката и за очичките, и за това, че е комбайнер.

Ой, ти, тревица зелена,
ой, ти, гръд наедряла!

Аз попитах:“Мили, какво, поддаде ли рамото?“
А аз: „Мила, нищо, влюбих се горещо!“
Аз съм ударничка в колхоза, ти не се сватосвай с мен.
Няма да взема аз лентяй – имаш три работни дни.
По зелената трева ще изляза, ще си тръгна.

Управлявам свинеферма – и с това се гордея,
а ти ходиш по бараки, ходиш по дворове.
Ела към моето прозорче: ряпа няма да ти дам.

Как на нашия селсъвет червен флаг аленее!
Как на нас, младите, партията се надява!
Америка ще догоним – няма съмнение.
Ако партията е казала, делото е чук.
Ще строим комунизма с новите бригади
и с успехите в труда партията ще зарадваме!
Ние воронежките песни по воронежки пеем.
Който нашите деца обикне, все пак ще го пребием!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments