Десислава Славова – Разстояния

Страхът ни изоставя с хладен допир за цяла вечност. Самотата е обратно броене до последният ни дъх на този свят. Телата ни очертават болката на черната дъска на светлината. Сърцата са разстояния и безкраят приключва с нас в новите стихове на Десислава Славова.

Александър Арнаудов 

 

сега ще се извиеш
по пътя от очите
до сърцето ми
в прегръдка
за довиждане

 

оставям те
на две ужасно
тънки разстояния
разминаваме се
в успоредната си
близост

 

*

оставяш чувствата ни 

да ни лекуват

като упойка

докосваш ме

с хладните си пръсти

и ме изоставяш

това те прави

вечен

 

и мен вече

 

не ме е

страх

 

*

поддавам се
на осиротелите
ти обещания
до последния
резен рана
и едва те
поделям поравно
с всички

 

*

телата ни впити
едно в друго
изписват историята
на една чужда
вяра

 

нощ

аутопсията
на една любов
очертана от
болката на
последното ни
„обичам те“

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments