Крисимир Вардиев – Лекота

Отминалите чувства застиват в паметници и разказват света ни. Времето спира с непосилната лекота на битието в новата публикация на Красимир Вардиев в списание „Нова асоциална поезия“.

Александър Арнаудов 

 

ДИВАЩИНИ

Застинал израз на отминали чувства
Паметниците дразнят съвременниците
Всеки месец кампания за премахване
На паметник на поредното нещо
Отпаднало от официалната посока
Всеки месец изгаря някоя защитена постройка
Поредни обидни графити и надписи
По света и у нас за света от нас
Колизеумът Мемориалът в Хирошима
Да се готвят Статуята на свободата Пирамидите Партенона Версай Старата пинакотека Уфици Прадо Давид и Малката русалка ще получат достойни гениталии Василий Блажени ще стане на раета в бяло зелено и червено да си пасва на куполите
Най-дългият кур по Гинес ще краси Китайската стена
Операта в Сидни ах какво голямо платно
Модерните наследници на хуни славяни и траки
Със спрей в ръка ще кажат на света
Какво мислят за него Левски
ЦСКА и другите точно
Четири теми които ги вълнуват

 

ЛЕКОТА

Ежегодното чувство за лекота
Когато прибереш дървата
Непознато за градските хора
Както когато си вземеш
Финалния изпит от сесия
Както когато дадеш последната
Измъчена вноска за стара мечта
Както когато приключиш
Проточила се в пъти работа
Отлагана до безкрай
Дървата са на сухо
Чувството е прекрасно

 

ЕСЕННА ИЗМАМА

Бяла роза сред строежа
Казах си останала е някак
От сецесионната къщурка
Която падна жертва
На хубавата си локация
Прекрачих сред отломките
Да се порадвам помириша
Може би открадна
С навеждането се разкрива
Моята заблуда
Храстчето е беладона
А цветът е бяла сополивка
Булгаристански прелести

 

НЕЖНО

Искам да те разтегна
До молекули
Както се разтяга снимка
До пиксели
Да се завра напъхам
Вътре целия
За да остана в теб
Завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments