Диана Димитрова – LOVEрленд

В любовта си сме живи и мъртви едновременно. Камбаната бие само за тези, които умират отвътре. Когато пораснем, спираме да дишаме и разчистваме труповете в новите стихове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

 

*
аз съм котката на шрьодингер
в кутията на живота
жива и мъртва едновременно

 

*
бавно си поемам дъх
задържам го
мисълта лениво се провиква от черепната ми кутия –
пак ли ще ме гониш?
издишвам
за последен път
стрелям

 

*
в един стар кошмар
си разчупвам душата на залци
бъдни вечер за луцифер
смъртта е похотлива лесбийка
а аз стриптизьорка и танцувам на палци

 

*
за кого бие камбаната ли
за никого
всички са мъртви отвътре
живеят умрели
няма кой да отиде на опело
няма кой да се влюби
няма кой да поиска живота обратно
няма никой в кухото тяло

 

*
Като котка
играеща с кълбо прежда
разплитам
заплитам
разплитам
заплитам
отговори без въпроси
нишки без сърца
посоки без пътища
играя си на принцеса
правя кюфтета от кал
говоря с въображаем приятел
имам само кибритени клечки в джоба
но тази светлина ми е малко
искам да запаля пожар
мамо защо сърцата на големите се стопяват като близалки
моето ще изчезне ли
къде са отишли душите ви
нали още дишате

 

*
разчиствам труповете
всички до един са без сърца
LOVEрленд е труден за изкачване
разпъвам палатката в последния базов лагер
преди върха
отпивам от теб
и си мисля за билковия чай
или беше обратното
трудно е без кислород
смъртта и любовта играят на гоненица в главата ми
залагам на едната

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments