Ивайло Мерджанов – Сега за мен отвързват лодка край морето

Апокалиптична меланхолия залива есента като тихо, тъмно море в новите стихове на култовия Ивайло Мерджанов.  Животът е обречена война с любовта, която не взема пленници. В цялата си безнадеждност на Страшният й съд изгряваме завинаги.

 

неискан

ще идвам със залеза
ще идвам с утрото
ще идвам с въздуха и зимата
ще идвам със сълзите
ще идвам със спомените
ще идвам с усмивката
ще идвам с представата ти
за завинаги ще идвам
със смешните стихове
ще идвам с началото
и с края ще идвам
старт-финалната ти права
странното усещане
че никъде не си у дома
бездомна като видение
ще идвам
вечна като мрак
ще идвам
нужна като спасение
ще идвам
невъзможна като любов
ще идвам
ефимерна като щастие
ще идвам
като лъжа и вяра
като нощ и измяна
като отчаяние
като липсваща истина
като необходимост
като болка и пустота
като призрак
като мъртъв приятел
като прелял океан
като огнено небе
като вечна самота
като блян пречупен
като мълния и огън
като самоубиец
като хищна птица
като зимен стих
от вълците отхранен
като пустош
доза
гняв
нежност
любов

любов

 

тих и тъмен

като мисъл за самоубийство
идвам в съня ти и не оставам
тих и тъмен като мисъл за това
как пътят пропиля всички ни

 

рухване

трябваше
да продължа живота си
без теб.

не го продължих

 

*

аз засях звездите по небето
да не губиш посоката
която някога те отведе при мен

 

мъдрост

цитираш ми някакви китайци
които пишели стиховете си на пясък
защото всичко е мимолетно не знаеш ли
че аз съм пясъкът и океанът и брегът
и всичко остава в душата ми
навеки

 

*

попитах себе си за теб
така се роди мълчанието
единственото ми дете

 

вълчица любов

не вярваш на стихове
не вярваш на думи
не вярваш на ония кучи дъщери
не вярваш на тия кални синове
не вярваш на мен
не вярваш на никой

и си права

обич & съболезнования

 

amor fati към гробищата

някои търсят истината други
удачна рима трети любовта
и всички отиват на майната си

 

инцидент

поезията е счупено огледало
счупил си го ти вземаш парче от него
и не знаеш да се огледаш ли да се наръгаш ли

 

*

спасителят никога
не е в ръжта той е или
на кръста или
яко в джаза

 

идеалност

хвала на редовите
хвала на нормалните
хвала на търпеливите
хвала на нехаотичните
хвала на щастливите
хвала на системните
хвала на доволните

не съм от вас

 

хищникът

поезията изтръгва гръбнаци
но рибите продължават своя ход
и все по-весело заживяваме

 

дни

дните ми са фалшиви
като обещания за вярност
утро скок в нищото
любов бездна

 

смъртта & поета II

– коя си ти?
– смъртта съм аз.
– какво искаш?
– нищо. обичам те

 

ситуация като при блок

стихове кафета и цигари
няма приятели няма другари
и ето сега какво ти остава
без приятели и без другари
кафета стихове цигари

 

ницше и Бог

конят е поводът
думите сa избавлението
лудостта е посоката
Ти си причината

 

vae victis

целувам челото
раменете целувам
целувам устните

и зная

че в този живот
ти не вземaш пленници

 

слънце

едно твое вдишване
на илюзията за щастие
е слънце
пред зеницата
на вечният мрак

 

*

разчитах на теб
да ме измъкнеш от пъкъла
но ти каза нали си поет
умри геройски
като пес

 

това ни предстои

раят е онова място
където дори поетите
ще се научат да обичат

 

миг преди Страшният съд

ще те намеря някъде в мрака
същата като мен плачеща от самота
безнадеждна
и безсмъртна като Бог

после изгряваме
завинаги

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 15, ноември, 2018

Comments

comments