Виктор Иванов – Последният ден

Най-тъмно е с теб, защото любовта е по-тъмна от вечността. Но винаги ни озарява светлината на смъртта – пожарът в сърцето на апокалипсиса. Предлагаме ви първата есенна публикация в списание „Нова асоциална поезия“ на един от най-радикалните му автори – Виктор Иванов, който се чувства истински жив, само когато е мъртъв.

 

тъмни
са дните на вечността

но най-тъмно е
с теб

 

последният ден

пускат ме
по радиото
телевизията

в кенефа

а аз пак
съм мъртъв

 

love will tear us apart

любовта
ни раздели

но
ще ни събере отново

в смъртта

 

нямате
сърце

нямате
живот

нямате
време

имате

само Бог

 

шекспир

животът е килия
където ние всички
сме заровени

от която един ден
ще ни освободи смъртта

 

поезията
има смисъл
само ако си мъртъв

останалото
е суета

 

*
чувствам се като мъртъв –

толкова много хора около мен

а не познавам никой

 

път
истина
и живот
няма –

всичко е сън
в който

се събуждаш мъртъв

 

x generation

ние сме
изгубеното поколение

уморени
от живота

търсим
смъртта

 

близнаци

две сърца
в едно тяло

което си отива

 

лятно слънцестоене

поете
поете

не бързай да си тръгваш –

смъртта
те очаква

 

Бог

известен поет
или не –

какво значение има
след като отдавна

си мъртъв

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments