Саня Табакова – Самотата е твърда земя

От октомври остават само песъчинки по кожата, остатъци от лятото. Изгаряме всичко, за да не намерим миналото вътре в нас. В късната есен откриваме самотата и издигаме паметник от тъга в новата публикация на Саня Табакова. 

Александър Арнаудов 

 

*

Октомври.
Песъчинки по кожата.
Импланти от лятото.

 

*

Самотата е
твърда земя
пред погледа
на последно листо
в късна есен.

 

*

Издигнах ти паметник
в себе си
сляп за тъгата ми.
От години
копая в очите му
не бликва
нито кръв
нито сълзи.
Мъртъв.

Ти
не беше
такъв.

 

Емпатия

Не плачи.
Между нас
свърши 
само лятото.

 

*

Вкупом грешим –
обезлюдяваме Рая.

 

*
Понеже идва моят ред,
това лято
запалих своите мъртви.
В изгореното улики няма.
Аутопсията на миналото –
невъзможна.

 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments