Завършваме публикациите в есенния октомврийски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“ с новите стихове на неговия редактор Ружа Матеева. Разпадът продължава до нетленното ядро на любовта.
страхът е нечия
тленна илюзия
разпадът продължава
до нетленното ядро
на любовта
нямам дом
гърдите ми са празна кутия от цигари
дори не помня
кой изпуши
последната
нямото кино не е за възрастни
забравили да четат по очите
с детската невинност
на забравата
всичко е тъжно и смешно
едновременно
мислите ми са дъвка
под плота на чина
в несъществуваща класна стая
не можеш да ме разбереш
с клетките на тялото си
рецепторите на сърцето
са тихи
полита към мен
мачетето на обидата
разсича ме на части
като във филм на ужасите
нещо се дави
в собствената ми кръв
за първи път го оставих
да умре
някой се разсърди
на сянката си
помисли
че е моя
хора присъди
крачат в затвора на света
и сънуват
че е истински
броиш годините
като катерица жълъди
но в зимата отвъд
математиката не топли
пътуват
нетърпеливите граждани
на планетата
посока –
другаде
аз си тръгвам
от себе си
вероятно ще отгледам
семенцата на обичта
в края на нивата
бог ще събере
плодовете
не се страхувай вече
не съм се раждала
в спомените ти
а в своите
съм мъртва
няма два еднакви
житейски сценария
любовта е билетът за представлението
смъртта е на пропуска
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018