Марин Маринов – Дъждовна гора

Върху мъха златист на повалените дървета расте истинската поезия. Един от най-силните и любими автори на нашето издание тези дни спечели поетичния конкурс, организиран от българската диаспора в гръцката столица Атина. Честит заслужен успех от името на цялата ни редакция и с нетърпение очакваме и новата книга на Марин Маринов, която според запознати – ще ни остави без глава, сърце и дъх.

 

ДЪЖДОВНА ГОРА

Защо ме викат пустошта,
тайнствените долини, мъглите,
дъжда отчайващ над смълчаната гора
в една безкрайна, безначална есен?

О, зелена тишина на здрача,
върху мъха златист на повалените дървета!

 

МАРШРУТ ЗА САМОТНИЦИ

Тръгнах си от моя град без да се сбогувам.
Приятелите бяха свикнали да се връщам винаги,
затова навярно дълго не разбраха,
че съм си отишъл.
Други брегове ме викаха тогава,
идваха в съня ми невиждани съзвездия.
Зелените мъгли на севера
обгръщаха замислените ледници,
с форми и очи на тайнствени създания.

Не взех дори вещите си, само книги:
„Стъкленият похлупак, „, Сеферис…,
но какво може да вземеш със себе си,
да отнесеш – къде да отнесеш – капчиците дъжд
по утринните капандури.
Приятелите ми се изпогубиха.
Сънувал съм ги със чела притиснати о хладен камък,
по улиците с надпис: „Маршрут за самотници“.
Понякога си разговаряме, като зад стена,
в мъртви часове, когато нищо не се помни.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments