Кристиан Илиев – Финални надписи

Представяме ви новите стихове на младата надежда на българското кино Кристиан Илиев, който след поредица литературни скандали и трансгресии се втурна да руши и устоите на седмото изкуство. Клошари вечерят с детски трупове, комарджия си реже ръцете, червеи гризат очите ни, но ние като деца се радваме на гледката, защото няма смърт и зима, а само Бъдни вечер. Духът на Коледа е вече тук, а асоциалният първокурсник от НАТФИЗ, е по-екстремен и брутален отвсякога.

 

дълбочини

сутрин бездомниците от квартала
поръсват фонтаните в парка със сол
по обед тя отблъсква лъчите
и свети в очите на децата
търсещи стотинки вътре
някой от тях бъркат на плиткото
други падат и се давят вътре

после бездомниците вечерят
с труповете им

 

изплъзване

лежа в суха почва
корените ми са крехки
и няма да родя плодове скоро
сигурно
някой е забравил
да ме полее
или е гледал
как пълнотата се изплъзва от мен
и времето ме убива

 

няма зима, само смърт

снегът дере гърба ми
слънцето реже вените ми
червеи гризат очите ми
радвам се на гледката
като дете на бъдни вечер

 

финални надписи

минава кола
гледаме от прозорците
няма други
няма шум
няма нито катастрофа

само едно поле
без дори едно цвете
мълчащо
с цяло гърло

 

късметлии

всеки ден играя комар
взимам парите на дъщеря си за обяд
и ги проигравам до стотинка
вечер се връщам
и набождам ръцете си на ножовете в кухнята

все пак какъв е шанса
да загубя
толкова добра ръка

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments