Райна Вакова – След есента и преди зимата

Дълга е самотата малко след есента и преди зимата – единствено възможното място на сърцето, което побира изчезващия като дима на любовта ни, свят. Представяме ви най-новите стихове на един любим автор на нашето издание, истински поет, който винаги ни говори или мълчи с гласа на съкрушително чистата лирика.

 

*
Малко след есента
и преди зимата,
щом вятърът натежи невидимо
през ситото на дните,
ти в ничието време
пусни писмо до слънцето,
но с пестеливи думи,
за да ти вярва че си смисъл
дори когато сянката
по тънък лед танцува.

 

*
Случайни очи и усмивки.
Познавам по тях
пътят за утре.
Дълга е самотата,
когато не искам да споделя
птиците с остаряващи стихове.

 

*

Суров тютюн в пепелника.
Цигарата, която не запалих,
докато чаках
да ми дадеш огънче.
Димът на любовта ни
бе невидим.
Гримът остана цял
и в огледалото изплува
раненото око от субективност.

 

*
На седмия ден,
когато слагам хладната си риза
и са си отишли рибите,
с които си играех,
от коритото на детството ми,
Баща ми не е вече бог
и му купувам бонбони,
и еклер.

 

*

Аз не побрах
на листа си луната,
ни в дума, нито в щрих
и нито в сянка.
Побра я езерото
и люля приспивно
на всички влюбени очите.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments