Ася Палева – След изгрева

След изгрева се срещаме с мрака на нашето съществуване. Тялото е хармония и всички вени се сплитат на възел, за да ни напомнят, че сме живи. Гневът ни задушава, докато молим за любов в новите стихове на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

*
Розово перо
върху шапка,
червени тиранти
държат
зелен панталон.
Върви
по пътеката…
Всяка прилика
с ловеца
е случайна.
Изненада –
джендър
с балони!

 

*

Кафе-среща.
След изгрева –
тъма.
Като просяк
моля за
любов.
Оставям
кашон
на пейка
в парк
и очаквам
монета-внимание!

 

*

Суетата се
промъкна
през прозореца.
С тихи
и спокойни
стъпки
събуди гнева
и вдигна кръвното
на арогантността.
Отварям прозореца,
за да не се задуша
от невидимото
присъствие.

 

*

Вени
сплетени
на възел
на челото
напомнят
със своето
пулсиране,
че съм жива.
Играем на
„Камък, ножица,
хартия,’
а ти винаги
ме побеждаваш.
Стискам зъби
и в шепа
държа
Егото…

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments