Ванеса Стефанова – Самоунищожение

В нощта никой няма да съжали самотата ни. Задоволяваме нуждите си, като убиваме представите за други. Светът ни е саморазруха и само смъртта лекува в новите стихове на Ванеса Стефанова. 

Александър Арнаудов 

 

семейни нощи

клошар търсещ дом
наркоманка молеща за една доза
замръзнало момиченце
което никой не съжали по празниците

 

самоубийство

задоволявам
нуждите на всеки
докато унищожавам
представата за
теб

 

не те целувам

давя се
в липсата ти
за да ме спасиш
от самата мен

 

в живота на всички

дълбоко
в съзнанието ми
ще треперя
психопатите са смели
ти си просто страхлив

 

не мога да пиша

целия ми свят
потъва в саморазруха
липсата ти
поредното самоунищожение
което лекува смъртта ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments