Ива Спиридонова – Нищо не остава

Ръцете ни търсят път нататък, някъде след живота и смъртта. Едва когато продадем душата си, можем да говорим за спасение. Всяка близост ще възкръсне с вярата в новите стихове на Ива Спиридонова. 

Александър Арнаудов 

 

*
срещнах ръцете им
от двете страни
на светофара

вплетени
сигурни
техни

едните отиваха
към улицата
на живота

другите
към тротоара
на смъртта

но заедно
ръцете им
не се страхуваха

зеленото показа
пътя им нататък
общо утре

за мене светеше
червено
ръцете ми плачеха

 

*
спасена съм
продадох се добре
аз уверявах майка си
виж ето имам дом
кола и всичките им радости
работя всеки ден
до полудяване
и в ханша се закръглих
и децата ми
са тук щастливи
и незнаещи

остана само да продам
от мен душата си
за стихове

тогава пак
ще си говорим
за спасение
което този път
е невъзможно
мамо

 

Policy of truth

До кога ще спестяваме истини,
за да бъдем богати с лъжите си?

 

докосване

копнежни са косите ти притихват
дочули пръстите ми в близост

и в серпентините на кичури
долавям скритите ти мисли

затворените ти очи
разказват всичко

 

Юда

ще избягаш ли
от истината в устните

всяка крачка
извън същността
ни разпъва на кръст

ще целунеш ли
без да се страхуваш

всяка близост
извън тленността
ще възкръсне от смърт

 

*
оглеждам се
аз в сляпото око на световете
на другите и техните реалности
и вече нямам силите да светя
отразявам се

каква ме вижда всъщност времето?

 

*
повярвай
нищо не остава
ако било е само в думите
и има ли ме някъде във времената
щом само съм написала минутите

не съм живяла никъде и никога
не съм това което е написано
ако било е само в думите
то нищо не остава
вярвай ми

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments