Весислава Савова – Приятели в отвъдното

Бързаме да приключим живота си в чуждите спомени. Зрението и слухът се губят в забрава. Студения вятър преди полунощ е последният звук, който ще чуем.  Така преминаваме в отвъдното с новата публикация на Весислава Славова. 

Александър Арнаудов 

 

Рисунки

Теун Хокс нарисува огнище и мъж, сгрял се на него. Чудя се дали да не напиша нещо за града, в който живея – как, например, въздухът, който дишаме, не се вижда и онези, в общината, се чудят как да рециклират „зелените“ билети.

ом-м-м…
гарга ме прекъсва
на третото „м“

 

Сега имам…

aaaaОслепявам. Толкова ослепявам, че вече не мога да вдена конец в игла. Сега имам основателна причина да отказвам да закърпя чорапите ти.
aaaaОглушавам. Толкова оглушавам, че не мога да чуя кога подвикваш „Курво, курвичке“. Сега имам основателна причина да откажа да се произнеса за актьорския ти талант.
aaaaОглупявам. Толкова оглупявам, че забравям – отдавна сме разведени.
aaaaСега имам причина да преспя с най-добрия ти приятел. За да заслужа подвикванията ти и за да откажа да кърпя чорапи, които ще ти струват по-малко от хонорара на адвоката – най-добрия ти приятел.

скъсано колие
непознат мъж събира
мидички

 

Какво?

Какво не ни е наред? Защо бързаме да се самоубиваме? Този как се бил обличал; онзи, не е ли убиец щом кара колело или шофира, а и за пешеходците имаме голямо съмнение; трети, да не си е забравил ЕГН-то, че се е качил на тротинетка (скутер, един вид); а, тази, щом поздравява с усмивка, не значи ли, че е готова да се съблече… А? Мога още да изреждам. Всички тези въпроси, които прочетох в чужди постове, повдигат само този – защо бързате да се самоубивате? Да, от опит го знам, критикуването на нечий начин на живот води до бавно, но сигурно убийство на невроните, а те не се самовъзстановяват. И изведнъж, на 40-50 години, вече нямате лични цели. Единствената смислена цел за мен е да го живеем този живот, по възможност, без да пречим на другите да правят същото. Оказа се, че е много кратък – изпратих приятели в отвъдното, други мои приятели изпратиха половинките си пак натам… Да поживеем, а? Днес ще бъда убийца на колело, облечена в пъстри тонове. На всичкото отгоре, ще си вържа плитки, въпреки ЕГН-то ми. Пазете се!

песнопения
в полунощ
студен вятър

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments