Стойко Русев – Просветление

В главата ни се събират хиляди умрели дървета, изхабени за нечий живот. Търсим просветление в болката, но намираме само отровата на изборите си. Съдбата ни изтича в канафката в новите стихове на Стойко Русев. 

Александър Арнаудов 

 

просветление

издирам
сърпове съмнения от очите ти
болката
е по-хуманният избор

 

щраус 

завирам главата си
в умрели дървета
жертвани за нечия
персонална вселена
на всяка неуспешна любов
по 10 000 страници забрава

 

панаир на ескейпизма 

поглъщам жадно
чужди съдби
докато моята
изтича в канавката

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments