Павел Павлов – Punks Not Dead

Виждаме себе си в сенките, докато тишината ни превземе и усетим липсата на живота. Самотата ни настъпва като зимата и ни люлее като в люлка на бесилото на света, за да се родим отново в апокалиптичния пънк на Павел Павлов.

Александър Арнаудов

 

 

Punks Not Dead

Любовта ни,
преди всичко
е бясна пънкарка,
желаеща да изчука смъртта.

 

*

Видях себе си
до сянката край
собственото си бесило.
Прилежно с молив
я запълвам,
а после в нея
ме люлее майка ми.

 

*

Изгубени съдби
и лъч надежда,
заключен в димяща епруветка
между огнестрелни рани.
Давам ти огънче.

 

Инквизиция

Две голи тела
на кръст,
разпъват любовта
във пози.
След нея остават
само еретици.

 

*

Сутрешно кафе.
Котаракът си доспива
в скута ми,
кучетата вият.
А слънцето
е арка на хоризонта,
през която се завръщам
в тялото си.

 

Есента
разжалва лятото.
Разхвърля нашивки навсякъде.
Но и нейния ред идва,
скоро ще запуши
първия предателски комин
и зимата ще настъпи
с бели маршови стъпки.

 

*

Хвана ме, че мърсувам
със самотата
и ме наказа до гроб.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments