Иво Цанов – Грехът на този свят

Светът е старчески дом и се друса със стихове.  Вечно млади ще са само тези, които пият от кръвта ни. Представяме ви новите апокалиптични видения на най-радикалния жив български поет – Иво Цанов в Октомврийската ни асоциална революция.

 

*
Светът е старчески дом
друса се със стихове
за обикновени неща
ционистката уби ариеца
тaка сега съм в серия от загуби

 

*
Киселината е вечна
море от любов
поема искам да напиша
музика за господари
в един единствен стих
в един единствен знак
пий от кръвта ми

 

*
Песен звезди пеят
сълзи нямам
животът е под наблюдение
на сянката

 

*
Очите на нацията се изостриха
станаха хищни
завиха като сирени
за героите
и на умряло

 

*
Това море е аутист
чака да му проговориш
за да те глътне
в тези черни води
безцветни
огледални
морето е душата на човека
завлича го
в най-тъмните си
в най-блестящите си бездни

 

*
Медуза
този залез е безумен
къде е главата ти
вълните спират
и сиренето е с пари
да се напием ли или
да се самоубием

 

*
Грехът на този свят е
че никога не чу
стоновете ти
както ги чувах
Аз

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments