Ивайло Мерджанов – Непробудните

Представяме ви „Непробудните“ – новият класически триптих на най-култовия български поет Ивайло Мерджанов. Четете само в декадентската рубрика на нашето издание – „Нова асоциална класика“. Смъртта е навсякъде, защото я няма – животът е свръхдоза от теб.

 

ВЛАКЪТ НА ЖИВОТА

На сезонът черен във вагоните
се возят скелети в костюми
те спят, четат и зяпат от прозорците
и се разбират без усилия и думи.

Локомотивът носи ги над бездните
върху раменете на железни мостове –
и кимат леко голите им черепи
вдигат се и кокалести тостове…

Не знам какво съновидение
по светло, ги скрива всички тях от вас
но у мене няма никакво съмнение
да бяхте будни, видели да сте ги отдавна.

 

 

НАЙ-КРАТКАТА СРЕЩА

Да празнуваме — и за какво
монетата завърта се във въздуха
пеперудата се бие о стъкло
невидимите нишки късат се

Година ли е, век ли е — не питаш
миналото няма да догоним
през останалото време скитаме
и не намираме на нас подобни

А тишината смърт навява —
съдбата е с криле на гарван
статистиката никому не състрадава
а вярност и живот са скарани

Възможността ако не изпуснеш —
сякаш никога не си живяла
и само болката е трайно чувство
ако досега не си го осъзнала

Любов ли е, или е сляпа самота
глутница сивее там в гората
напомня ли ти този град смъртта —
или вече минахме оттатък

Светлината няма да я замениш
сега разбра ли нейния завет —
по-добре към нея да пълзиш
вместо да си влюбена в поет

По-добре едничка да останеш —
самотата тихо да те приюти
отколкото ръката ми да хванеш
а любовта завинаги да отлети.

 

 

СВРЪХДОЗА ОТ ТЕБ

Ти си моят морфин —
тънка, остра игла
най-съдбовния филм
невъзможна съдба

Седем пъти да питам
оня демон проклет
колко века да чакам
любовта без ответ

Ти си пламъка в мен
и с рубинов език
изгаряш сърцето ми
без да чуваш и вик

И море ефедриново —
и крило — кадифе
а аз се лутам без име
в твоите страхове

Ето пъстро отчаяние
и градина от думи
петгодишно мълчание
по-зловещо от чума

Седем пъти да питам
оня демон проклет
колко века да чакам
любовта без ответ

Не смирение — гняв
самота ме оплита
никой друг, освен теб
зная, тъй ще си ида.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments