Ивона Иванова & Ивайло Мерджанов – Смъртта се обеси

Любовта е най-неверният стих, затова вечността не е на поезията, а нейна. Това е само краят на света – новата публикация на култовите фронтмени на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов и д-р Ивона Иванова в есхатологичната рубрика за колективно писане на нашето издание – „Изход“.

 

ТОВА Е САМО КРАЯТ НА СВЕТА

океаните пресъхват
небето става пепел
оставаме
втренчени един в друг

ти съм аз
аз съм ти
но ние упорито
отказва да съществува

 

ДРУГАРЧЕТА ВЪВ ФОРМАЛИНА

труден като пътя на обичащия отново моя дом е срутената обич
винаги заедно никога истински стръмен алгоритъм на страданието
единствена врата смъртта където грешният отговор е винаги да

единствена посока формалин всичката любов която можех да дам
се разпиля в небитието а с теб узнах какво е тук да си ненужен къде си
когато умирам и само погледа ти осветява пътя вън от стъкленицата
може би кръжиш над друга душа пазиш някой друг от изчезване

разговорът ни отново е празен но стигна ли до края на огледалото
тиха и невидима като Бог видяла че и там го няма твоето себе си
исках всичко в този живот хванал за ръка смъртта получих само теб

и то за кратко –
не беше светло
не беше достатъчно
не беше истина

 

ПРЕД ЗАЛЕЗЪТ НА ДУМИТЕ

ти се завърна
смисълът се завърна
смъртта направи обратен завой
и се обеси на черно подземно дърво
и даде предимство на думите
най-хубавото изречение
най-неверният стих
ти се завърна

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments