Георги Славов – Крадци на света

В съзнанието ни остават само ненужните сънища. В тях вселената се люлее и се движи назад в огледалото. Накрая остава светлината открадната от света в новите стихове на Георги Славов.

Александър Арнаудов

 

Лицемер

Сложи палеца на края на челото си
С кутрето докосни брадичката
Същия човек си като мене

 

Една хартийка стига за писмо

Един химикал без мастило е
достатъчен за оставяне на белези

Една марка наобратно
вселената люлее

и сгънатите ръбчета
показват моята привързаност

получател не е наложителен

 

Локвата на мълчанието

Как отслабна толкова
Спрях да чета

 

Егоцентрик съм
Поставям теб на мое място

 

Вина

Кафявото палто приветства рибите
уловът е поставен в мрежата
пръсти достойни за вечност
нейните

 

Дългите пръсти на пианист

Не пееш не свириш
Пея и свиря за двама
Затова преча понякога
На нея

 

Завой

Когато завиеш направо
Пак се движиш назад
С този до теб в огледалото

 

Приеми себе си
Попитай
Момчето с трън в дланта
Уплашеното момиче
Крадци на света

Имам всичко – светлината, която не гасне

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments