Ива Спиридонова – Съблечете очите си („Голи очи“ на Надежда Тошкова)

Съблечете очите си!

/Ревю „Голи очи”, Надежа Тошкова /

„Голи очи” е стихосбирка, която носи усещане за цялостност, за преодолени граници между различен стил писане, за прекрачване отвъд правилата на поезията, за да разберем, че правила няма. Тук са събрани в една синтезирана емоция класически и бял стих, без разделение на думите, защото те не са нищо друго, освен любов. Начин на обичане. Споделеност.

Стиховете в тази книга са силна, плътна, истинска любовна лирика, идваща от едно сърце, което има формата на нечии ръце. Те са Евангелие, което проповядва, че в началото и края на спиралата на живота стои другият. Те са вик от болка от лъжа, когато и последното доверие е загубено. Те са и възраждане, след разбирането, че раните ни правят това, което сме.

„Голи очи” е разказ за един живот, в който всичко се изживява докрай. И обещание, че ще продължи така. Докрай, с оголени очи за солта на света, която се ражда в отраженията му, приети в душата ти. Докрай, до когато сълзите и смеха станат думи, любовта и болката – едно изречение, щастието и тъгата – един стих. До разбирането, че:

Същественото
е да имаш някого,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл
да кажеш
дори на себе си.

    Надежда има, има нас. Тези, към които е насочена поезията ѝ, тези, които все още имаме надежда.

Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена.

Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото „Любовта е жажда за истина.” И остава, написана в очите ни завинаги.

„Поезията е поща без отговор.” Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!

Ива Спиридонова

 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments