Красимир Вардиев – Тиха забрава

Всички мечти минават през кланицата на живота. Човекът се самозадоволява с изкуствени плодове, докато изворите на битието пресъхват. Реквиемите ни са тиха забрава и превземат света в новата публикация на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов 

 

*

На стари години
Откри християнските ценности
Вероятно защото
Вече не му става
На млади години
Беше известен
С всичко друго
Не и с християнски ценности
Горко плачат
Девойки графини и селянки
Още един бик
За кланицата

 

*

Откакто човечеството се самозадоволява
С плодовете на Силиконовата долина
Изкусителките не използват вече
Плодовете на ябълката
Носят дини
Едем обаче не е Калифорния
Заради шистовите помпи
Изворите пресъхнаха
И портокали няма

 

*

В гръцката култура
Бащите изяждат децата си
В българската майките
Или поне успешно
Им изкълвават
Черния дроб

 

*

под шарени сенки
похапване дремки
присъединявам се
както към средната възраст
на пръсти

 

*

Висенето по пейките безкрайните разговори
С елемент какви ще станем като пораснем
Бирите цигарите не бяха още престъпление
Влюбванията тревогата тревата драмите
Мислехме го репетиция оказа се животът
Сегашното бледнее любовниците си приличат
Някои белята още си търсим други си гледат децата
Общото е завличащото ни време избутващо отвъд
Станали сме част от пейзажа който ни дразнеше някога
Някои вписани повече други трептим на вятъра
Трети се вписаха в далечни различни пейзажи
На западния вятър отидоха толкова надежди
Мечтите не получиха реквиеми само тиха забрава
Вече не се разпознаваме в натежалите тела на възрастни
Само в усмивките редки още личат хлапетата
Тръгнали да завладяват света от пейките до младежкия

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments