Десислава Славова – Мракът в очите

Виждаме отражението си в чуждите очи, където откриваме мрак и самота. Цигарата, която гори един живот време, е единствената светлина и доказателството, че горим и сме заедно. Всяка доза зависимост става съвместимост в сърцето и в новите стихове на Десислава Славова.

Александър Арнаудов

 

*

фасовете са
единственото
доказателство
че някога
сме горели
един за друг


*
идва за кратко
тръгва си неочаквано
само последното
дръпване от
цигарата му
продължава
по-дълго
от нашата
любов


*
живея те
всеки ден
с първото
сбогом
и последното
отричане от
себе си

 

*
няма да те
намеря в
упоителните
дози несъвместимост
защото ти
си съвместим с
моето сърце
а то отказва
да те подели
с мен

 


*
и тази есен
толкова
износена
и тя крие
своите тайни
а между тях
падаме ние
и няма кой
да ни спаси


*
гасиш дните
ми с ръцете
ти по мен
не ми остана
време да те
обичам

 

*
пак ще чакаме
някого някъде
пак ще ни боли
заради някого
някъде
пак ще търсим
някого някъде
по артериите
на сърцето
и този някого
няма да си ти

 

*
страх ме е
да те докосна
страх ме е
че ще те
превърна в
поредната
купчина от
думи
страх ме е
че няма да
мога да те
съчиня наново
и че ще си
поредното ми
неизживяно аз

 

*
всичко ще
изчезне
щастието ще
ни съсипе
любовта ще
ни убие
вятърът ще
ни разпръсне
и ще се
срещнем отвъд


по истински случай

тя беше
той все още е
двамата се
издирват за
недовършено
престъпление
в затвора на
любовта

 

*
привлечена съм
от мрака в
очите ти
защото виждам
собственото си
отражение

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments