Венелин Бараков – Революция

Подобно на акмеистите в поезията и Бресон в киното, революцията на Венелин Бараков е връщането към светлата, изначална простота на смисъла. Където думите и образите са като голотата в райската градина, в смирено очакване на вечното многоточие на Живота.

 

ръкопис

лежи прашасал
в своя дървен гроб
в чекмедже на бюрото

кого очаква?

 

революция

един ден всички книги
ще бъдат електронни
за да няма повече
изгорени книги

 

какво всъщност
е времето
едно мигване
на окото

 

разговор за любовта

приятелю,
мислиш ли
че е било
любов

приятелю,
тя иска
да си тръгне,
пусни я

 

чудна работа

е умът
все търси някой
да му се възхищава

 

любов

скучаех
гледах безцелно
плажовете
морето
тогава те срещнах
за първи път

 

сбогуване

тръгваш ли вече
пази се
не спирай и
не се обръщай
една душа и
едно сърце
ще се молят за теб

 

без любов

казваш
че си въмутена
от отношението
от грубостта
от липсата
на възпитание
нима понякога
не се държим
по същия начин
пришпорени
от времето
от ленността
от безсмислието
ние сме изгубени

 

добър поет

не означава
непременно
харесван

 

беше поет

който не спечели
нито една награда
приживе

 

изкуството да се живее

взимам уроци
полагам изпити
всеки ден
се готвя

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments