Мариета Милева – Чони – Човек не знае

Човекът никога не знае птица ли е и каква, но е важно да не забравя, че има криле. Само с тях може би ще успее да се издигне над дупката в себе си, за да разбере какво обича щастието. Тези и други философски размисли – в новите стихове на Мариета Милева – Чони в октомврийския брой на списание Нова Асоциална Поезия.

Ива Спиридонова

 

Какво обича щастието

Всеки ден
Вървя пеш
От къщи до офиса
И обратно
Край мен летят
Лъскави лимузини
С още по-лъскави жени
И се питам
Какво обича Щастието
Обича ли то дясната седалка с климатик
Или обича да върви пеш
И да спира от време на време
За да поглежда нагоре към небето
Обича ли да се разхожда на токчета
Или да шляпа с мартенси в праха
Какво обича Щастието
Това се питам
Всеки ден
Докато вървя пеш
От къщи до офиса
И обратно

 

В малкия град

В малкия град
Не можеш да изкараш
Душата си
На показ
Държиш я
В малкия си джоб
Разхождаш я
По малките улици
Пиеш кафе
В малки сладкарници
Не си малък
Но кафезът ти
Е малък
А знаеш
Всъщност
Колко голяма
Е душата ти

 

Човек не знае

Човек не знае
Колко голяма птица е
Докато не мине
Покрай него друга птица
И не го поздрави
Летя си аз
Един ден
А насреща ми
Гарга
Здравей, врабче
Огледах се
За мен беше
Хм, значи съм малък и сив
Помислих си аз
Досега не знаех
Но сега вече знам
За гаргите
Съм врабче

 

Плач

Аз мога да плача
За всичко
За куче
За цвете
За врабче
За филм
За него
За нея
Плача с цигара
Без цигара
Мога да плача
И днес
И утре
Или до вчера
Но най-много плача
Горко плача
За дупката
В мен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments