Надежда Тошкова – Белег

Невидимите белези са онези, които остават завинаги, като отворени рани в слепите очи на сърцето. Прага на болката е хоризонтът му. А там си ти.  

За нас е удоволствие, че Надежда Тошкова се завръща на страниците на списание Нова Асоциална Поезия с текстове, които оставят белези. Това лято авторката издаде първата си поетична книга, „Голи очи“, в която може да откриете великолепна смесица от класически и свободен стих, която неусетно съблича очите ви. Не я пропускайте. Желаем ѝ успех!

Ива Спиридонова

 

Праг

нося на всяка болка
щом успях да понеса
думите ти

 

*
Превърнах се
в пепел
още преди да ме докоснеш.

Огънят на
надеждата ми
бе по-силен от любовта ти.

 

*
обгорих кожата си
сега съм белег само аз

 

*
Лежа на коловозите ти,
стройна зелена трева
в основите им,
готова да бъде премазана.

Твоят влак винаги минава през мен,
но все не успявам да се кача.

 

Сърце

сляпото ми петно
откак прогледнах
сляпо те следвам

 

*
Думите са основание.
Погледът е обещание.

 

*
В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на
на недохранената ни
любов.

Остатъците ѝ
все още плуват
в канавката на сърцето –
една огромна локва,
запълваща дълбокия белег
от този мълчалив обяд.

 

*
Искаш да знаеш
действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение,
само с истината.

Угаси звездите,
когато луната я няма,
за да те погълне
поне веднъж нощта.
Напълно.

Така поглъщам и аз.
Но без изгрев.

Ще угасиш ли звездите?

 

*
Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.
А в ледената самота,
едно море от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.

 

*
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици, кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко – като всяка открадната любов. До завръщането на слънцето.

Един следобед носталгия.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments