Боряна Богданова – Хаос

Вътрешният свят е хаос, който само ние усещаме. В един мъг затваряме всеки път навътре и намираме място в живота, в което да олекнем. Лятото прегаря и се настаняват студените удавени чувства в новите стихове на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

 

Примигване

очите са прозорец
към душата
пусни щорите

 

Сапунени мехури

удавям се овално
във сълзи
и цветове
на очите ми
лютят

 

Синини

сърцето ти е насинено
шевове висят на косъм
а иглите и конците
свършиха

 

Уравнение

една голяма част
от мен си отиде
и вече знам
какво е да умреш
все още съм жива
минус на теб

 

Затишие

листа трепереха със сенки по балкона
бяха по местата си като израстъци на клони
не беше есен, а някъде в един през юли
умората през пролетта ни бе олекнала
лятото от пладне прегаряше в затишие
и зимата ни бе простила засега

 

Петънце

каза ми
у нас
е пълен хаос
прави се
че не виждаш
отвърнах ти
в душата ми
е пълен
безпорядък
не ми пречи
петънце от твоя
външен хаос

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, септември, 2018

Comments

comments