Стефан Гончаров – Накриво

Погледът ни неизменно посяга към нещо несътворимо и придвижва видяното в посока на отсъствието. Животът е апория, а светът е винаги накриво съкратен до вечност. Представяме ви най-новите стихове на Стефан Гончаров в октомврийския контрапреврат на лятото – списание „Нова асоциална поезия“.

 

накриво

отблясъци
придвижват видяното
в посока на отсъствието

погледът ни посяга
към нещо несътворимо

 

апория

всяко начало е безкрайно
като
целуни ме
защото е студено
и китките ми пукат

после се протягаш
и лятото продължава да сънува
че все още
не съществуваме

 

обичай ме

мълчанието ми е лозунг
заповед
съкратена до вечност

 

път

вятърът жули глезените
на човека без походка

сънят отглежда
всяка крачка

зад клепачите ми
небето цъфти

 

*
раят е просто
поредната буря в ада

облаци преливат под земята
в небе от корени и пръст
кал залива изгрева
минути преди сътворението

плувам в тъмнина

докато смъртта прохожда
дъждът отмива
всяко присъствие

 

преписано

сърце кажи кръст
въжета стани
струя
кожени насекоми

прегърни сол
цъфтящи отблясъци
‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍­бял шум

и храчи
докато не повърнеш

в оставеното
помни ме
притаен над връх
който никога няма да стигна

 

черно-бяло житие или
пазолини на плажа

цветът се топи
потича надолу
всичко невидимо
отново е камък
който три пъти потъва
преди да полети

 

раждането на трагедията

локвите пълзят по улицата
на глутници

бяло копито
се поклаща над водата
в която всичко ще потъне

примката е конник
който препуска на място

ешафодът в небето
гори

 

събуди ме когато пристигнем

всяка посока
е движение

скорост
без засилка и сезони

недостижим и отвесен
жест
репетиран и забравен
преди първия сън

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments