Петър Канев – Добрите плодове

Д-р Петър Канев, културолог, религиозен антрополог и преподавател в УниБИТ споделя за по-долния текст, че казва, каквото вълнува автора му без никаква форма и в това си качество е извън всякакви жанрове. За редакцията на нашето издание няма по-добро определение за поезията и поради това „Добрите плодове“ на д-р Канев бяха посадени в едноименната му рубрика.

 

Добрите плодове

1.Точно преди 33 години моят съученик полуевреин Виктор
уби всичките току що родени котенца на котката в двора на баба си
срещу майчин дом.
Удавил ги живи в чист спирт, за да се консервират.
Повика ме в къщата си заедно да им направим дисекция,
за да видим как изглеждат мозъците им.
Успокоявах се с мисълта, че котетата така и така
са вече мъртви – все пак можеше и да е вивисекция.
Но котешките черепчета се оказаха твърди –
до мозъка им не можеше да се проникне без да го размажем.
Оттогава ме побиват тръпки на ужас всеки път,
когато се сетя за този спомен.
Все още се събуждам понякога през нощта
с този кошмар.
А понякога чувам гласа на Бог Саваот, който
страшно ми говори на иврит от
небето в пустинята.
Оттогава съм решил, че непременно трябва да спася котка.

 

2. Тази година помогнах на много стария черен
котарак Драко да се нахрани.
Бяха го пребили други котараци и
гърлото му и челюстта му бяха наранени.
Постлах му столче с одеало на двора, за да
има къде да спи на топло в хладните драгалевски
нощи.
Срещу блока ни в жк “Стрелбище”
спасих престарялата блокова котка от
двойка свраки, които се опитваха да
изкълват очите й и мозъка й на живо, докато
тя се беше свряла да боледува под клоните на
една ябълка върху блоковите гаражи.
Наложи се да се кача лично върху гаражите
и да разгоня двойката свраки с камъни.
Тази година спасих едно малко попче, което
беше изхвърлено живо на плажа от вълните.
Хванах го в дланта си и го върнах обратно
в морето.
Тази година спасих един охлюв, който
пресичаше в средата на шосето в село Крапец.
Отнесох го назад в детелините, за да
не го смажат профучаващите коли и
отиващите на плаж туристи.
Но не можах да опазя сърцето си
от отровата
на обикновения фашизъм.

 

3. И няма да отида в рая без сърце.
Чудя се дали да не се наредя за Рая на
животните, но доколкото ми е известно
всички те имат сърца.
Мислех си да се кандидатирам за рая на
амебите,
защото едноклетъчните нямат сърца,
но се оказа, че те нямат и рай, а
и не им трябва, защото се делят и клонират
постоянно и така никога не умират.
Дали да не кандидатствам
за рая на плодовете?

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments