Айча Заралиева – Корените ми не са тук

Светът е малък и спасение не дебне отникъде, но обичаме да си тръгваме от него, защото корените ни не са тук. Представяме ви най-новите стихове на един от най-обичаните автори на нашето списание – д-р Айча Заралиева, чиято нова книга с поезия „Спомени за рециклиране“ излезе този месец. Честито на нея и нейните издатели от „Библиотека България“, от името на цялата ни редакция – успех и на добър час!

 

*
Светът май изобщо
не е толкова голям,
щом от никъде
не дебне спасение.
Само страх,
глад
политическа коректност
и обещание
за мъчителна смърт.

 

*
В средата на Квартала
една жена рови в контейнерите.
Има си куче,
три големи торби
две различни обувки
и прокъсана рокля
с много дантели.
После сяда на тротоара
да чете новия брой на ELLE.
Кой разбира повече от нея
от висша мода?

 

*
Самотата ми вдъхновява
всички алчни за любов
да останат сами.

 

*
Късогледството ми
е елегантно оправдание
за страха
да погледна бъдещето
право в очите
и да се разберем
веднъж и завинаги.

 

*
Някъде под дясното ребро –
онова, последното,
никому ненужно,
плаващо в коремната кухина,
сред всичкия черен дроб,
тя пази омразата,
разочарованията,
обидите.
Събира ги
в очакване на някой невинен,
когото да изпръска с жлъч,
и да продължи да страда.

 

*
Сбогувам се с тъгата –
имитирам биохимична независимост
и отвращение от есента,
която всъщност искрено обичам.

 

*
В живота ми –
толкова много дракони,
и нито един рицар,
само защото не съм принцеса…

 

*
Вече обичам да си тръгвам.
Корените ми не са тук.
Гледам отвътре,
преминавам отвъд
и всичко е адски кухо.
Сякаш всичко, в което
вярвах,
е отпечатък
от минало на друг.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments