Александър Арнаудов – Спомени от живота

Завършваме днешните публикации в октомврийския апокалипсис на списание „Нова асоциална поезия“ със „спомените от живота“ на неговия редактор и водещ на летните четения на НАСП в различни градове на страната – Александър Арнаудов. Детството е майката, а смъртта – мащехата ни и единствената утроба, която вечно ни ражда, е кожата на небето, защото съществуването в света никога не ни прощава. Пост-сюрреалистична, лапидарна, категорична в основанията и космоса си от емоции поезия, умело работеща с езика на границата на експеримента и радикалността на екзистенциалните си търсения.

 

тя е детството

в главата ми се повтарят
думите на майка ми –
гробища с четири стени

вярата осиновява
време след смъртта
да ме родиш отново

 

старата люлка

бъдещето остана
след нас
от чуждите деца

 

животът не ми прости

сънят утешава
изкачвам чуждото нещастие
като планина

смъртта повелява
спасение в живота

 

утроба

очите изливат звезди
вятърът не прощава
кожата на небето
ще ни износи

 

мащеха

посрещаме вечността
с времето
отпреди да ме родиш

 

кръстоносен поход

убиецът използва
всяка част от жертвата
вярата също

 

смъртта ме пожела

изцеждам нощта
между пръстите
под съпровода на облаци

животът тече
в чужди води

 

погребение

облакът е струна
в мълчанието
тишината от светлина
посреща мъртвите

 

безименната гора

тялото е мастило
мълчанието – време
и сънят на мъртвите
оставя думите
в забравени цветове

 

деница

клетките на света
изчезват и раждат
човека
последната звезда
е кръстена на слънцето

 

любов към мъртвите

в масовия гроб
бог не помни
имената ни
или своето

 

аплодисменти

опустяла гора –
разрушеният град
с разложени корени
излизащи от човека
оглушаваме

посаждаме гробища в думи
и бис на смъртта

 

спомени от живота

звездите са затвор
между смъртта и всичко изгубено
тъмнината е мащеха
бяга от светлината
времето се крие
вътре в нас

 

светлината марширува

брегът е пуст
вътре в човека
сътворението закъсня
случайността съществува

 

Каин

с гласа на кръвта
осолявам земята

в ръцете на Бог
смъртта не носи утеха

 

измислен край

времето е възвишение
на смъртта
след всичко изгубено
раждам се с изгрева

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments