Васил Прасков – Чужди езици

Поезията е чужд език, разпънат на кръст като шатра в пустинята между Словото и Вавилонската кула. В речника на непознатите думи сърцето е самоубийство. Предлагаме ви новите стихове на редактора на електронно списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков.

 

*

лятото свършва
като въздухът на любовниците

сърцето е самоубийство

отвори небето като прозорец

 

в началото бе словото

адам дал имена
на птиците и животните
и така станал
първия поет
след него
всички останали
са еколози

 

осъдени души

животът ми започна
като роман на достоевски
и завърши като пиеса
на сара кейн
но в него нямаше нищо
от българската литература

 

чужди езици

поезията е речник
в чантата на ученик
самоубил се на 15 септември

 

сексът като воля и представа

в тъмната градина
на любовта ти
смъртта
лови пеперуди

 

септември
ще бъде август
ще бъде синята луна
в очите ти
затворени като мълчание
от мен до теб
и към небето

 

февруари

сърцето умира –
черно куче на белия сняг
под лаещото слънце

 

март

небето падна
и ни затрупа
като сняг
сега се топим
като снежни човеци

 

април
от разрязаното небе
капе дъжд

търси се убиецът

 

1 май
трудът е
в цикъл

 

бавно трудно

салфетките поемат влагата
сълзите ти
безчувствени жлези и хладен май

обичам те

 

вечният огън

проливна суша
смъртта ти е риба
проплакала нощем
давя слънчевия дъжд в чорапите
светят топлите кости на август
в тялото на деня

 

времето си отива
като болен мъж
с роза в ръката
слюнката му се стича
по топлото палто на площада
закопчало в небето снега

 

седемте престола

сърцето ми катастрофира край своге
17 души от него
умират
най-малкият е на 13
и безсмъртен

 

животът е монета в ръката на Бога
която винаги пада
на третата си страна

 

trainspotting

друсаш се
като джим морисън
аз – като ана каренина
и в този влак
любовта е без билет

 

няма нищо по-хубаво от лошото време

дните губят съзнание
зарастваш като нож в ръката
сърцето ти вали
над синята ми кожа

 

езикът на тялото

в сърцето ми
тишината повтаря
името ти
като глухоняма жена
а аз се уча
да заеквам

 

олимпийският принцип

любовта ни
е като игра на шах
в който всички фигури са черни
а играчите умират
като се предадат

 

люлин или 120-те дни на содом

поезията разваля хората като парите
пазолини слага цветя на гроба си
и после отива на кино

 

69

изкъпаха с жасмин
паметника на съединението
за да дойде девети септември

 

на изток от края

българия е фашистка държава
краят на мирния преход –
залезът на боговете
я надуй дядо кавала
да свърша в устата ти

 

гилотина

като няма поезия
няма и хляб –
каза главата на робеспиер
и направи гладна стачка

 

търся предшествениците си в бъдещето

ако пазолини беше немец
сало щеше да бъде ваймарската република

робеспиер си маха главата
и оттогава историята няма друг фокус

 

21 век

диетичен хляб
и безкръвни зрелища

 

такъв е
животът –
живее вместо теб
наври си
биполярното сърце
в задника
и се махни
от себе си

 

няма нищо по-хубаво от лошото време

седмицата има пет дни
смъртта – седем

 

15 септември

детството на мъртвите
е царството небесно
след него смъртта
вече няма
художествена стойност

 

живот след смъртта

луната
избяга от стихотворението
и отиде на небето

 

бергман

в началото бе словото
по средата гласът
в края мълчанието

 

език

книгата на живота
е винаги
разговор

 

ако поезията не търси
смисъла на живота
си избършете задника с нея
защото няма
никакъв смисъл

 

училището на живота

светът
е смърт и любов
и твоето невинно отсъствие

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments