Ивона Иванова – Нямам място на този свят

Животът е като самите нас – пародия, болка, депресия и безизходица. Единствената противоотрова срещу него е Краят и не ни остава нищо друго освен да потънем в джобовете на Бог. Започваме октомврийския брой 14 на нашето електронно издание с най-новите стихове на култовата редакторка на списание „Нова асоциална поезия“, един от най-добрите и перспективни млади български лекари – д-р Ивона Иванова.

 

кратък урок по семейно щастие

не се влюбвай в жена си

 

*

да нямам място на този свят
като спукан маркуч който
не може да полее цветята
и да се мъча да закрепя
поезия за следващия път
все едно съм нещастна
баба ме обичаше
даваше ми ключ от всичко
загубих ключовете към дома си
смелостта избяга
надничам в кладенеца и виждам
животът да протяга бяла ръка от водата

 

cure for pain

вървя в тъмнината опипвайки почвата
привижда ми се твоето тяло
бих намерила как да затворя всички изходи
ако те имаше
знам че някой ден и мен ще ме няма
и ми става някак топло и минало
гробът е хоризонтално спасение
ескейп от мъртвите души облечени в шинели

 

*

не заслужавам нито едно
от нещата които са правени за мен
прекрасен завършек на днешния ден
ще е да си вися от тавана

 

karma police

смъртта ме чака зад вратата
за да я затвори

 

*

животът е пародия
поезията става все по-странна
изходът е психиатрията
прекарваш много време в асансьори
получаваш дежаву че ще те смачкат
но винаги не става
умът ти те отвежда
на все по-отчайващи места
до пълен срив на сетивата

оставаш сам сред бъдещите пътници

 

*

Tрябва да си идиот за да живееш в мир със себе си, нали?
Педро Хуан Гутиерес

каквото и да правиш
така или иначе
накрая ще ти измият трупа
ще кажат няколко думи
и после никой няма да помни
затова надигаш бутилката на живота
и пиеш на екс

 

*

всяка вечер в леглото
усещам пулса си
ритмично отброяващ
секундите към вечния сън

 

*

ако има проблеми
слави ще ги убие
това е историята
на нашата държава

 

Endless summer

миналото лято
аз бях слънцето
ти беше плажно масло
асфалта се разтапяше
пишехме по него
колко много се обичаме
сега на същото място
лежи сгазена котка

 

*

тъмнината пари под лъжичката
все едно съм посетител в собствения си ум
създавам личния си ад
като деца ни беше лесно
друсахме се с филми на ужасите
сега търсим различната тръпка
инжектираме си въздух във вените

глупостта надделява

 

*

от антидепресантите се дебелее
от антипсихотиците ти пожълтява сянката
и като ходиш за дърва
те преследват самодиви
с найлонов плик увиваш настроението
държиш докато спре да диша
потъваш с него в джобовете на Бог

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments