Ивайло Мерджанов – Dulce et decorum est pro patria mori

Сладко и почетно е да покажеш среден пръст на историята & школата по научен конформизъм и да умреш за небесната си родина.  С изключение на геройски падналите в бой за свобода, свеждаме глави пред най-новите стихове на фронтмена на асоциалната поезия в България – Ивайло Мерджанов.

 

ДВОЙКА ПО ИСТОРИЯ

 

Промиха ми мозъка —
помня само
че на 22 юни 1941 година
Германия напада СССР
и там става нещо
много лошо
а сега всички сме
просяци
застанали с паничката си
пред добре облечен господин
накичен
с атлантически ценности
и имаме нещо общо с Никарагуа
но не са бананите
Византия ни е била комшия
но понятието «ние» е ефимерно и недоказуемо
кои сме «ние» —
европейците?
аз и хитлер ли?
или аз и сталин, който ни дава
най-добрата дефиниция
за народ и нация —
вече нямам нищо общо дори със себе си
но постоянно слушам за това «ние»
сигурно го има някъде
дано не е пъдпъдък
застрелян с пушката на историята —
съжалявам, но не помня нищо
паметта ми се разпада
пишете ми двойка
или
две двойки
вече е все тая.

 

 

ШКОЛА ПО НАУЧЕН КОНФОРМИЗЪМ

 

Ние кротко слушахме

речите на фюрера –

припомняхме си историята

 

Знамената вееха се, пееха звезди

а Нощта е най-големия ерудит

защото е изчела старателно

всички написания на страданието

 

Тя знае всичките ни катранени тайнички –

 

и грижливо събира перлите на сълзите

които отронват чедата ù

в безкрайната си градска самота

 

Тя е по-прецизен историограф на мъката

в най-тежкия житейски изпит

наречен «изоставеност»

 

познаваш ли професор Тъмнина

 

ние сме просто дребния шрифт

малките бележки под линия

_________________________________

в страниците на нечовешкото отчуждение

 

това ли ти преподаваха

в курса лекции по самота

 

някой обясни ли ти за нея

някой каза ли ти –

че следването тук е до края

напълно безплатно при това

 

Не се надявай на награди и публикации

запази за себе си славата

с която отчаянието винаги обкичва

най-добрите си ученици

 

О, ти знаеш че не най-глупавите

се оплитат в мрежите наречени образование

 

И излизаш оттам като стъклена маймуна

с отличната си диплома

надъхан с предразсъдъците им

зареден с фалшивите им «идеали»

жаден за справедливост и истина

 

и те хвърлят в бруталния свят

 

който работи по съвсем други правила

без дори да ти обяснят

че не е трябвало да вярваш на учебниците

 

пълни с кухите илюзии

на хитроумни съчинители

 

А че Висоцки пише:

 

«И като паяк моят жаден ум

постигна всичко – устрем и забрава,

но нужен ли е книжният триумф,

когато всичко го опровергава…»

 

това нямаше кой да ти го каже

 

На тях им плащат за това, Фридрих

те наистина произвеждат познание

сякаш трошат орехи

 

и те подхващат от дете

 

травматизират по-слабичките

опитомяват революционерите

дресират най-радикалните

 

и се изхитряват да ти внушават

че подчинението всъщност е свобода

а властта е добра защото е «наша»

 

Прости ми, Господи, зная

че всичко си има ред и наредба

че всяка власт е от Тебе

но защо всички забравят и другото

казано в Писанията:

 

«не ставайте роби на човеци»

 

И моя свят се срина

защото никой не ме предупреди

защото вярвах в щурите им идеи

които всъщност са измъдрени

за да насаждат

страх, омраза

и безпрекословно подчинение

 

– Аз искам – казва някъде Файерабенд –

хората да намерят свой собствен път и това им право

«не трябва да ни бъде отнемано от едно образование,

което осакатява, вместо да ни помага да развием себе си

възможно най-добре»

 

«Под същинско образование обаче

аз разбирам напътствие, което казва на хората

какво се случва, като в същото време

се опитва да ги защити от това,

да бъдат смазани от измислиците»

 

А ти учиш десетилетия при държавните мъдреци

без да си чувал дори за Файерабенд

защото не им пасва на идеологията –

с която трябва да те превърнат в идеен слуга,

 

без да си чувал за Уилфред Оуен и Зигфрид Сасуун

защото те не героизират войната и следователно

не са подходящи

за целите на образованието

 

Така е, те имат две лица

едно за пред децата

и едно за пред останалите

 

Но децата надушват моментално фалша

те са като радар

и после всички се чудят

 

защо е тоя зверилник в училищата

откъде иде бясната съпротива срещу милия учител

който иска само «да ги направи хора» тоест роботи

 

верни служители на каменните идеи

сбрани под байрака на официалната истина

и готови да прегризат гърлото

на всеки който се усъмни в нея

 

Знам че ви се иска

да ме затворите в килията на квадратното си въображение

а символизмът «никога не е бил само –

литературно направление»

 

Та аз познавам момче, което гладуваше

като отрицание на ужаса

в който е принуден да живее

и само Господ бдеше над него

 

Пътя на омразата и завистта

мои братя и сестри

е по-пуст от душата ми –

по него няма да стигнем доникъде

 

Без мен

 

НОВАТА ГЕНЕРАЦИЯ

 

първата световна започва с музика и цветя
а после става нечувана касапница
минават едно-две поколения
и всичко е уж за добро
научиха ли нещо хората —
не: давай втора световна война
касапницата е по-жестока и от първата
минават две-три поколения
и всичко е уж за добро
научиха ли нещо хората —
нататък трябва да го измислиш ти

 

DULCE ET DECORUM EST

 

намериха трупа ми в аризона
а не съм ходил никъде
ще си умра тук
макар и благодарен

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 14, октомври, 2018

Comments

comments