Диляна Георгиева – Мъгла

Дърпаме завесата на лятото и очакваме студената мъгла да закрие всичко по пътя си. Минава полунощ и след спектакъла на живота сме сами. Само бледото утро ни прави компания с източните пиеси на Диляна Георгиева. 

Александър Арнаудов 

 

*

последен летен ден
все по-студено
в празната палатка

 

*

вълна след вълна
един подир друг падат
пясъчните дворци

 

*

бледо утро
яркият грим скрит
зад слънчеви очила

 

*

мъгла
дръпвам завесата
с цвят на лято

 

*

влюбен
момчето за пръв път
откъсва цвете

 

*

цъфнал клон
пред прозореца
закъснявам за среща

 

*

школа по балет
грациозни бръшляни
под прозорците

 

*

полунощ
на улицата
счупено токчe

 

*

малък балкон
цветята ми красят
съседските прозорци

 

*

топъл вятър
топки тополов пух
в празната стая

 

*

след спектакъла –
само за мен разцъфват
божурите във вазата

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

 

Comments

comments