Ванеса Стефанова – Неизбежното

Животът ни кара да носим всяка своя мъртва мечта на ръце. Опитваме се да задържим устните си заедно след всяка следваща смърт. Остават само белезите по тялото с натрапчива тишина в новите стихове на Ванеса Стефанова.

Александър Арнаудов

 

*

какво пък толкова
винаги съм била
правописна грешка
писателят ми страда
от дефицит на мастило
не може да  ме поправи
дано ме приеме така
и напише смъртта

 

*

дъхът ми сепва
проклинайки
всеки момент в който
усните ни се разделят
след всяка следваща смърт

 

сънища

отпий смърта
на неродената ни любов
удави се

 

*

започвам да чета
белезите по тялото ти
с натрапчива тишина

 

животът ми

липса на кафе
минавам през студен подлез
с поредната мъртва мечта на ръце
чувам само грозната мелодия
на една бездомна
наркоманка
в студа на бъдещето ми
потъва неизбежното

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments