Боряна Богданова – Път от дъното

Избираме своя път от дъното и вървим заедно с тъгата.  Всеки кърви с кръвната група на чувствата. Само миналото почуква на врата и ни търси в новите стихове на Боряна Богданова. 

Александър Арнаудов

 

*

на тъгата са
големи крилата
и всички сме
една кръвна група
тя винаги ни
обгръща еднакво
а всеки сам
за себе си кърви

 

*

Някой си е оставил сърцето на перваза.
Пороят снощи го отми.

 

*

миналото ти почуква
тихо на вратата
оглушително е
а не знаеш дали
ти се отваря
там някъде си ти
и мразиш теб
а липсваш си

 

 

Стълбища

виещ път от дъното
към върха
и обратно
а през центъра
минава изборът

 

Юни бе септември

юни бе такъв септември
с мокро дъно обърнато нагоре
обещаваше в началото безвремие
и тихи дни издишани в следобеди
а страха от самотата го прелисти
и себе си преглътна, в есен се превърна
за миг от тишина заплака в тъмнина
до края криеше се в бурни сърцеритми
и цялото море отвън навътре се изля
а юли всичките тъги попи, забрави и изгря

 

Не помним

когато не помня дали
зелени или сини
бяха очите ти
не помниш и ти
как се губеше в
цветните ухания
на косите ми
забравили колко
дълбоко се вдишвахме
и на пресекулки как
се издишвахме

тогава завинаги вече
един от друг
сме си отишли

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments