Павел Павлов – Без право на обжалване

Не ни остава нищо, освен това, което сме докосвали и откриваме, че не съществува. Затрупваме се с пепел и си прерязваме вените, докато чакаме присъда. Умираме и проникваме в себе си с най-новите стихове на Павел Павлов.

Александър Арнаудов 

 

Шедьовър

Онова,
което ме уби
създаде шедьовър.

 

Един живот време

Отне ми
един живот време,
да проникна в себе си.
С корени
на плачеща върба.

 

Без право на обжалване

След като тя си тръгна,
не му остана друго,
освен да пуши.
Изпуши завивките
на леглото.
Изпуши килимите.
Изпуши снимките.
Пердетата,
ламперията,
книгите,
списанията.
Паяжините,
които не беше почистила.
Нощниците ѝ.
Всичко,
до което се беше докосвала.

Затрупан
с пепел
до пълна парализа.
Беше заприличал
на фас-,, заварка“,
с който затворник,
излежаващ доживотна
присъда без право
на обжалване
би си прерязал вените.
Но нямаше смисъл.
Беше изпушил и кръвта си.

 

Алхимикът

Убиваш ме,
следователно
съществувам в теб.
Ти си ми алиби.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments