Людмила Петрова – Персеидите

Паякът в мислите ни не може да улови в своята мрежа Персеидите на сърцето. За едни светът е слепота, за други – пълно слънчево затъмнение. Всичко е изгубено и може да бъде намерено единствено отвъд. Представяме ви най-новите стихове на Людмила Петрова от гр. Своге под кървавата септемврийска луна на брой 13 на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Слепота

Навярно няма да ги видите
Персеидите
В сърцата си.

 

Семейство

Като молец
върху дреха
то изяжда спокойствието
и придава нов смисъл
на всичко.
Нашият дом,
нашата веранда,
маслините в чинията,
щурците на двора,
кръстословицата във вeстника,
улукът, дето пее,
кулата от несгънато пране,
вечерницата в очите ни.
Една сърна побягна
от телевизора към съня ми.
А там ще намери теб.

 

Обида

Луната е кървава,
а раните от усмивките ви
не кървят.
Те дори не са рани –
те са, огромни слънчогледи,
които изсмукват енергията
от светилото.
Луната е кървава,
слънчогледите са обърнати
надолу,
не смеят да я погледнат,
за да не разкрият
демоничната си същност.

 

Травма

От думите ти
капе кръв.
Няма бинт за тях,
няма милост.
Искам да ги 
прилаская,
да ги приспя 
в легла от
добрина,
да ги очистя от 
амбиции и ридание,
да спра плача.
Думите ти страдат.
Те са деца на
Отчаянието.

 

*

Тишината-камбана
пронизва стаята.
Паяк плете стълба
в мислите.
Изкачвам се по нея,
всъщност се люлея,
защото съм царица
на мухите –
и истинските, и измислените.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 13, септември, 2018

Comments

comments